Лаборантите в разградската болница – нонстоп „очи в очи“ с ковид

Те отново са на работното си място. Всеки ден, всеки час. От изгрев до залез. Ето ги там – едни са се заели с поредните колби с материал за изследване. Други са заети с планината от хартиени страници, пълни с числа, имена, диагнози… Трети пък са хванали парцала, за да дезинфекцират обстойно всяко ъгълче. Телефоните звънят един през друг, непрестанно вече месеци наред. В следващия миг, сякаш полисимфонията не е достатъчна, пропява и звънецът на входната врата…

Такава е атмосферата в последно време в лабораторията за коронавирус в разградската болница, чийто праг отново прекрачих почти година след като заработи. Именно тогава цялото обществено внимание се насочи към специалистите, въпреки че те бяха по бюрата си и предишните години. Най-накрая обаче 5-членният екип, състоящ се от 1 лекар, 1 биолог и 3-ма лаборанти, излезе от сянката и трудът им беше оценен, споделя удовлетворението си микробиологът и началник на звеното д-р Екатерина Кубратова. Родената в Айтос специалистка практикува професията вече повече от 30 години.

Светлината на прожекторите обаче идва и с многократно увеличената работа. Ако допреди пандемията лаборантите обработваха всевъзможни проби на пациенти, то в последните месеци през ръцете им преминават основно секрети на заразени с ковид освен от болницата, и от социални институции, на желаещи да пътуват или на нуждаещи се от операция, при това не само от Разград.

Утежнената ситуация налага работното време на лаборантите да продължи много по-дълго, достигало е и над 18 часа. „Лаборантките са идвали дори в 6 часа сутринта, като не могат да спят – и в 5 часа, и вечер сме излизали след 11. Не виждахме кога се мръква навън“, разказва д-р Кубратова. От април, когато кривата на заболеваемост тръгна стремглаво нагоре, до ден днешен работещите в звеното са почивали един-единствен ден – първият на тази година. Дори маската не може да скрие тъжните им усмивки, когато споделят, че са празнували Коледа в лабораторията. Защото няма кой да отмени екипа в специфичните му задължения. Външна помощ нито са получавали, нито са търсили. Не всички знаят как да се пазят, аргументира се д-р Кубратова, а и необучени лица са риск.

В началото посетителите на лабораторията са предимно разградчани със симптоми или контактни, изявили собствено желание да се подложат на тестване. Броят им бележи пик през лятото, когато голяма част се възползваха от затишието на вируса, за да пътуват. По време на най-натоварения период през есента броят на пробите на ден надвишава 84 при обичайно количество от около 40. Общият брой на изработените тестове е 8500. 2280 са изследванията само от областната болницата, 253 са от тази в Исперих, 359 са изследванията в „Лудогорец“, 101 са изпратени от Попово, 85 – от Омуртаг. Обслужвани са пациенти от областите Разград, Търговище, Шумен, Варна и др. Докато д-р Кубратова обяснява през каква лудница са преминали, встрани от нея се забелязват струпаните кашони с излезлите резултати.

Най-вероятната причина за ръста на заразените през есента е връщането на учениците в клас, което поставя под въпрос сегашното нормализиране на работата на лаборантите, при все че учащите пак са в клас. Допълнително напрежение тогава са внесли и „взривовете“ в домове в Търговищко и в Самуил.

Понеже през ръцете им трябва да преминат всички тези проби, рискът от заразяване е застрашителен. В първите дни на невижданата епидемия, лично са обхождали отделенията, за да вземат необходимите проби за изследвания. В тези дни истинска радост е предизвиквал само един отрицателен резултат. Личните предпазни средства тогава бяха оскъдица, си спомня д-р Кубратова. В един момент, когато броят на пробите вече се завишава многократно, отсъствието дори на един от специалистите в лабораторията е недопустимо. Което налага да обучат сестрите да извършват манипулацията. Тяхната отговорност също е огромна, за да не се отчете фалшив положителен резултат.

Напук на логиката, именно колективът на лабораторията остава единственият оазис в болницата, в който „шиповете“ на коронавируса не са проникнали. Учудващо, но факт, който се потвърждава от периодичните изследвания, на които се подлагат самите лаборанти. Здравните специалисти разчитат най-вече на познанията си как да се предпазят в работата си на първа линия. Не на ваксината – поне на този етап. Единственият имунизиран сред колектива им е д-р Кубратова, останалите са решили да го отложат във времето. В деня на срещата ни бе насрочен и тестът й за антитела – за да разбере колко силен имунитет създава лекарството.

Зад статистическите цифри обаче стоят реални човешки съдби. Неизбежно е сред тях да не попаднат и тези на приятели и близки на лаборантите. „В един момент, когато си затрупан от работа, се абстрахираш от всичко друго, за момент забравяш“, коментират те. Но с мисълта за смъртта… просто не се свиква. Емоцията е еднаква за всички, споделя д-р Кубратова – страхът пред неизвестното, несигурността кък ще преживееш инфекцията… Самата тя има придружаващо заболяване, но остава на работа, защото е единственият микробиолог на територията на цялата област Разград. И най-вече – защото основна ценност в хуманната й професия е да помагаш на хората.

На всички онези, които още подлагат под съмнение съществуването на вируса, обрисува ситуацията в ковид отделението, където лежат интубирани пациенти с дихателна недостатъчност, борещи се за живота си. В един ден „измислената“ заплаха взе 14 жертви, лекуващи се там, спомня си началникът на лабораторията.

Грешки при отчитането на пробите на практика са невъзможни, оборва микробиологът мнението за умишлено завишения брой на заразените. Самият софтуер известява при неточност и изисква тестът да се повтори, което се прави и ако пробата е замърсена. Апаратът не може да сбърка ковид с друг вирус, дори не би могъл да идентифицира новия щам, заради което проби се изпращат в Националната лаборатория. Реално преболедувалите дори са повече, споделя впечатленията си д-р Кубратова, но просто не са се тествали, а са прибегнали до самоизолация. От непрестанните си срещи буквално лице в лице с вируса, е установила, че той може да бъде и много непредсказуем – да засегне само част от едно домакинство, което живее заедно.

Колкото и да не ни се иска, коронавирусът завзе света, а лаборантите тепърва ще се връщат към нормалния си ритъм на работа. Положителната последица поне е, че тази година не се очаква ежегодната грипна вълна. Разбира се, носенето на маски също спира разпространението на инфекциите, заради което д-р Кубратова намира за дразнещо неспазването на мерките.

С нея и екипа й се разделихме точно там, откъдето започна историята – на прага на микробиологичната лаборатория в очакване на по-спокойни дни, за да си починат и те. Когато д-р Кубратова отново ще пътува. Дотогава – ще си стяга багажа само за походи в планината, които практикува като хоби. А дори да отсъства от лабораторията – работата никога не я напуска…

Десислава СТЕФАНОВА

/Взето от Екип 7/