Свалям шапка пред персонала на Вътрешното отделение в Разград!

По все още незнайните пътища на заразяване с разни вируси и вирусчета, попаднах на лечение във Вътрешното отделение, водещо се вече и интензивно, на разградската болница. Броени дни след това бях не само бързо възстановяващ се, но и типично за характера ми, започнах да се оглеждам – откъде започва истината и къде свършва лъжата за състоянието на нашето родно здравеопазване.

Не съм специалист и едва ли просторно ще го опиша, но и сега не знам защо това състояние непрекъснато го свързвам с една разпространена в интернет пространството снимка, ако не се лъжа от Варна. На нея, според по-последните изисквания, пред болница е сложен фургон, в който трябва да се извършват тестове за коронавирус. На вратата на фургона надпис: „Не работи поради липса на персонал“.

Докато големите държавни Тиквуни и куп чиновнически Тиквунчета продължават ежечасно и най-вече по телевизиите, да си чешат егото на гърба на истинското, скрито там в някоя болница, състояние на здравеопазването ни. Пиарът започва и свършва с голямата загриженост за болния народ и дори се нарежда такива неща като липса на легла, линейки, лекарства и т.н. да не се допускат да стават.

А липсва основното в тази пандемия – достатъчно медицински персонал. Въпреки че според изказване на здравния ни министър от 11 ноември цяло лято държавата ни се е готвила за втората КОВИД-вълна. И разбира се, за установените от журналисти или пациенти пропуски,са виновни не Тиквуните, а директорите на болниците, завеждащите отделения, дори и някоя санитарка.

Аз видях отвътре как стоят нещата и затова казвам: Свалям шапка от уважение към персонала на Вътрешното отделение на разградската болница!

Да помагат в обслужването на препълнените от пациенти стаи идваха медицински сестри, явно доброволци от други отделения, самите те изкарали на крака не един час работа в повече. Видях сестра, която докато търпеливо чакаше да ѝ подам термометъра, затвори за секунди от умора очи. Друга винаги се опитваше да ни ободри с някоя шега, макар че подобно на колежките си, може би още повече на лекарите, сигурно ѝ се плачеше от поредните, често взаимно изключващи се височайши нареждания на Тиквуните и по-малките Тиквунчета. Правени, разбира се, в името на поредния политически пиар сеанс и разбира се, в името на парите, идващи за КОВИД-19, но отиващи в голямата си част незнайно къде. Сигурен съм, че не и към хората в бели престилки, лекуващи болни и сами заразяващи се и ставащи пациенти на интензивните отделения, недоспали си, уморени от система, която вместо да им помага, явно ги затруднява допълнително с липсата на доказано необходими, но неизвършени през годините реформи.

А да работиш в такава среда, си е истинско геройство.

Иван ДЖЕБАРОВ
Екип 7